16 Май 2012, Сряда | 16:09 Прочетена: 1806

Предание в стих

Развлечения

Там, дето Странджа се снишава                             

И впива устни във морето

Там, малко селце притаява

Легенда чудна за сърцето

 

Отбие ли се тука пътник

И седне на брега ронлив,

Ще чуе той след слънчев заник

Слова от морския прилив:

 

„Било преди години много….

Владетелка на тез места

Е била бяла Моновиза,

Със стройна гъвкава снага

 

Очите и – кат въглен черни,

Косите- къдрава смола.

На нея всички били верни,

Закон били нейните слова

 

На този бряг били чертози                                  

От мрамор само и злато,

Навсякъде обрасли рози,

Вплели клони от сребро.

 

Тук Моновиза хубавица

Живяла в своите младини.

На морски вълни царица,

Тя видяла щастливи дни.

 

Но скоро погледа кристален,

Покрили сиви мъглини.

Владетелката Моновиза

Дочакала тревожни дни.

 

Дочул за хубоста и рядка

Султана турски тук дошъл,

Да иска българка съпруга,

А той бил тъй свиреп и зъл

 

Едва склонил той да изпълни

На Моновиза сетна воля:

При ранна утрина излязла

Владетелката с враня коня

 

 

 

Препускала тя без умора

От изгрев чак до залез слънце,

За свой народ, За свои хора

Не жалела живот, ни сърце

 

Кога на залеза лъчите

Огрели нейните чертози,

Отправила със сълзи в очите

Видяла кървавите рози.

 

Паднала младата царица

И смъртен дъх облял лице и.

Макар и мъртва- хубавица

Султана тука я намерил

И волята и той изпълнил:

 

„Земята, що за ден преброди,

Свободен кът ще я превърна.

Тук няма веч да има роби!”

 

Почива младата царица,

На около пустош владей.

Не мярка се таз хубавица.

Сал споменът за ней живей.

 

И сега, щом изгрее луната,

Тя идва тук по тез места

И търси във развалините

Следи от своите младини

 

Оглежда се пак в морето

Тъй както правеше преди,

Но сълзи капят от сърцето,

Та бърза,Идат върли зари.

 

Там дето Странджа се снижава

И впива устни във морето,

Там, пътнико иди да чуеш

Легенда чудна за селцето!

 

 

 

"Тази легенда е написана в с. Китен на 6 Юни 1943 год. от тогавашната там млада учителка Сийка Иванова Геличева/ сега по мъж Балдинова, живуща в гр. Сливен”. Тогава Китен беше съвсем малко селце с 35-40 къщи.

Предавана от поколения на поколение до нас е достигнала легендата за „Есекията”

-         крайбрежна област от странджанския край, която област дълги години, през турското робство се е ползвала с известни привилегии: населението не плащало данъци и др..

-         в тази легенда героинята е Моновиза, която преди пълното заробване на България от турците била владетелка на крепоста „Урдовиза”, /следите на която и досега личат/ и на областта около нея .

Урдовиза- това е полуостровът на който се разраства Черноморски курорт Китен"

 

                             Гр. Бургас. 4 Октомври 1974 год

      Преписа на легендата е направен по запазен ръкопис, пратен ми от авторката

Поясненията са от мене: Ст. Драгулев     

 

Карта