История /обновена статия/

КИТЕН

 

 

Перлата на древния поселищен живот в община Приморско безусловно е Урдовиза. Два са факторите, които обуславят ранната поява на един голям античен град. Първият е голямата площ на полуострова, позволяващ настаняването на много жители и сгради и лесната му отбрана, тъй като е свързан с много тесен провлак с континента. Днес полуостров Урдовиза е около 30 дка, но в древността полуострова е бил по- голям. Основната скала на полуострова е от изветрял варовик, който лесно се рушеше при морски бури. До изграждането в най ново време на защитни буни и дамби през 2-3 години полуострова губеше всяка зима по 2-3 дка. Провлакът обаче е широк само 69 метра и лесно и евтино се е преграждал с крепостна стена. За сравнение крепостната стена на Созопол е около 2000 метра.

 

 

 

Вторият фактор е сравнително добре защитеният по естествен път от опасните в Черно море североизточни ветрове залив от южната страна на полуострова. Той е могъл да приюти 40- 50 древни кораба с водоизместимост от 30 до 300 тона. Това е позволявало да функционира през всички времена едно добро пристанище.

Този факт е оценен още в 513 г. пр. Хр. От персийския цар Дарий, който предприел поход по суша и с фронт срещу скитите, обитаващи земите на днешна Украйна. Древният гръцки историк Херодот, описвайки действията му в този регион пише, че той устроил в крепостта Бориза/ това несъмнено е деформираното име на  Урдовиза/ главна база на персийския флот. Това сведение впрочем потвърждава още едно мнение, че Урдовиза вече е съществувлакато град и пристанище много преди 513 г. пр. Хр. Но от кога? Езиковедите академици Д. Дечев и В. Бешевлиев смятат, че имената по крайбрежието с корен „виза” / Каравиза, Бизоне, Византион, Визица/ спадат към най- старите тракийски топоними в българските земи и се отнасят към времето около Троянската война /XIII в.пр.Хр./, когато според друг гръцки историк /Диодор/ траките за 79 години установили „галасократия”/морско господство/ в басейна на Черно, Мраморно и Егейско  море. Следва да приемем, съчетавайки тези оскъдни данни , че точно тогава се ражда и градът Урдовиза. Както ще видим по- нататък тогава се появяват и други крепостни градчета на територията на община Приморско- Ранули и Херсонесос.

 

Изглежда невероятно, но в следващите 17 века Урдовиза не е спомената в античната и средновековната писмена традиция. Но археологическите наблюденияпри строежа на почивните станции и подводните археологически експедиции показват, че градът е съществувал и то като голямо и богато селище до новата поява на името му в края на XIII век. В края на V век при управлението на император Анастасий/ 491-513 г./ полуострова е обраден от мощна крепостна стена. Разкопаната и част преграждаща провлака показват, че градежът е от бял местен варовик с пояси в пет реда от червени тухли. Стената висока 10 м. е била усилена  с три кули, издигащи се на височина 12 м. От вътрешната страна защитниците са се изкачвали до бойната пътека по каменни стълби, които не могат да се видят по крепостните стени на градове като Созопол и Несебър Очевидно крепостните стени на Урдовиза са градени при спазване на всички правила на фортификационното изкуство в спокойна обстановка и с много пари.

            С много поправки крепоста на Урдовиза опазила населението си през VI- XIII век. Липсват сведения за превземането й. През XIII- XV век градът се появява във всички италиански морски карти и лоции като името Урдовиза идва почти винаг силно деформирано. Очевидно то е било трудно за запомняне. Най- често се срещат формите Уердизо, Вердизо, Вордоваска.

През 705 г. Урдовиза заедно с цялата област Загора става български град и споделя оттук нататък съдбата на българската държава и народ. През 1352 г. византийски автор съобщава, че по време на една война при която България, Византия и Венеция се сражават срещу Генуа, ескадра на Генуа се появила пред „Созополския форт Урдовиза”. Генуезците предложили на жителите на града да платят 10 000 златни монети откуп за да не атакуват и разрушат града им. Урдовизчани решили да не се правят на юнаци и платили откупа. От това съобщение могат да се направят два важни извода . Първо, че градът в административно отношение е бил подчинен на областен управител , резидиращ в Созопол и второ, че са били доста богати, за да съберат за няколко часа  10 000 златни монети и да се разделят  без особено съжаление с тях.

             През 1366 г. обаче Урдовиза е превзета от рицарите на италианския граф Амедей Савойски , откъсната от България и предадена на Византия. Това отложило с близо 60 години падението на градчето под турска власт. Това станало през Май 1453 г. след един поход на турския пълководец Караджа бег няколко дни преди щурма и превземането на Константинопол. Освен Урдовиза без бой се предали и всички останали черноморски крепости . Наистина безполезно е било да оказват съпротива. Турците владеели вече от пет десетилетия целия Балкански полуостров. А така запазили и християнското си население и икономиката си.

             Една красива местна легенда твърди , че падането на Урдовиза било резултат на странна сделка. Управител на крепостта в 1453 г. била жена на име „бяла Стана Урдовизка” Тя се съгласила да предаде крепостта без бой, ако султанът пък се съгласил да се ожени за нея и я остави да я управлява, заедно с територия, която може да заобиколи един кон от сутрин до залез слънце. Султанът се съгласил, но хитрата Стана заставила няколко коня из Странджа, които препускали в бесе кариер . Последния кон рухнал в залива пред крепостта и умрял от изтощение, но сключил кръга, заобикаляйки 17 села. Султанът спазил споразумението и така Урдовиза станала столица на хас. Хасовете са лични султански имения и оттам идват доходите на султана. Затова в тях е било забранено да се заселват мюсулмани. Това е спестило на жителите на Урдовиза и много странджански села неудобството да живеят с мюсулмани  и да търпят характерната за други региони на България верска и народностна дискриминация. Факт е , че населението на Хасекията/ така е била наречена областта/ е смятало, че живее в свободна от османското управление земя. 

 В началото на XVII век обаче идва катастрофата. Турците не поддържат крепостните стени, затова жителите му стават лесна плячка на казаците – пирати. След няколко плячкосвания жителите на града напускат града и се заселват в глъбините на Странджа, основавайки село Визица. Казашките нападения спират в 1648 г. след възстанието на Богдан Хменицки и присъединяването на териториите им към Русия, но населението не се връща в Урдовиза, вече , страхувайки се от други пирати. Това са т.н. лази полудиво гръцко население приело исляма и живеещо по бреговете на Източния Анадол.

            Територията на Урдовиза остава без население близо 300 години. Едва през 1913 г. , когато след турската инвазия в Източна Тракия тук пристигат 14 български семейства/ малка част от хилядите избягали/ , тук отново припламва живот. Но е на път да угасне. И тук маларията коси малките деца и затова и тук мнозина приемат предложението на правителството през 1934 г. да се изселят в по- здравословни селища. Пак през тази годин, смятайки името Урдовиза за турско или гръцкоселото се кръщава Китен. Тази грешка ликвидира едно тракийско име, съществувало повече от 3200 години.

            Китен преживява днешния си разцвет, когато през 1966 г. е свързан с хубав път с Бургас, Созопол и Царево. Селото бързо става място за изграждане на почивни станции на профсъюзи и ведомства. Нов мощен тласък на морския туризъм е даден след 1989 г., когато е освободена и частната инициатива. В селото са построени десетки хотели. И тук, кактов Приморско, почти всяка частна къща е превърната в семеен хотел.

            Промени настъпват и в статута на селището. За известно време то е обявено за квартал на гр. Приморско. По- късно обаче се откъсва и е обявено за град. Днес в град Китен живеят около 1100 човека.

 

 

Източник: Книга за Приморско, автор: проф. Божидар Димитров

Карта